Какво казват другите за нас

Един прекрасен разказ на Радосвета Хубанчева-Цветкова за преживяванията и усещанията й на разходката из Витоша, която организирахме през септември 2013 г.

Помня как моята сестра Тони беше споменала покрай стотиците неща, които се случват около нея, че иска да направи в музея тъмна стая, в която хората да се ориентират без зрението си, също както прилепите (тя е прилеполог от няколко години). Присъствала на някакъв международен фестивал в Русе и говореки си с няколко човека от различни страни се зародил проектът „Проглеждане в тъмното“.

Много исках да я подкрепя в начинанието на Железница, но със сина ми Кирчо, който е на по-малко от годинка и с мама навсякъде закъсняваме. На път към поляната разпитвахме хората за група зрящи, незрящи, кучета и еколози и всички ни уверяваха, че такава група нагоре няма. Тони, от друга страна, ни уверяваше по телефона, че ги има, а и Декартовата философия го потвърждава. Като ги открихме, групата бе стигнала на поляната при реката над селото. Предложихме им домашна краставица, подарък от един човек в автобуса.

Така се запознах с Павлин и много бързо ми стана приятно, че разговарям с него. Понеже отговарях за малкия си син, който висеше на кенгуру на гърба ми, се колебаех дали да се включа в проекта. Но майчинското чувство замлъкна под възгласите на чувството за приключения и нови неща. Така Павлин, аз с Кирчо на гръб и черната кучка водач тръгнахме, първи от цялата група, напред по мостчето.Трима души притеснено ни наставляваха, докато минавахме мостчето, защото не погледнали нагоре, а следели всяка наша стъпка, и не видели, че още не съм с лента на очите.Като пресякохме, обаче, двете главни организаторки – Тони и Савина – ме снабдиха с непрозрачна лента и бяло бастунче; и съответно „ме затъмниха“. Кирчо почна доста да мрънка, защото отдавна му се спеше, а плюс това като се оказах в пълна тъмница откровено се паникьосах.

Тръгнахме полека и сетивата ми се разкрещяха от недостиг на информация за планиране на придвижването. Вкопчваха се в идващия насреща глас на сестра ми с наставления, като в нещо единствено познато и спасително. Павлин, от своя страна бе съвсем уверен и спокоен и знаеше накъде трябва да вървим. Идеята на проекта работеше.

По съвет на моя водач и бързо се поотпуснах и почнах да използвам бастунчето като носител на пътно-транспортна информация. Кирчо се повлия и скоро заспа. Не само придвижването ме изненада – самият разговор се получи по-различен. Разговаряхме съкровено, а и двамата имахме да кажем… интересни лични истории. Такива разговори се получават ако двама души се окажат насред полето, или на пуст плаж, или на някой покрив. В този момент си дадох сметка колко голямо отчуждение е настанало в обществото и че навремето можех да разговарям съкровено със всеки нов приятел, а вече е по-трудно.

Тони беше измислила бране на джанки „в тъмното“ и доста хора успяха да си наберат, докато аз гоних мама за кюфте с хмели сунели, но изобщо не можах да я открия. Участник в инициативата със завързани очи си направи цицина на дървото, а Тони го посъветва „Да не се хвърля на всяка срещната слива на сляпо“. Той бе щастлив.

Групата тръгна, а аз не знаех къде е моят водач и тъмното пред мен стана и душевното черно на изгубения човек. Наистина беше невероятно изживяване. В началото идеята не ми изглеждаше добра, заради това, че ние можем за си сложим лента на очите, а после да я махнем и нито е честно, нито е истинско. Да – не е честно. Но разбрах много истински неща. На връщане в автобуса контрольорките със строг израз настаниха всички и ни забраниха да дупчим билети.

Най-интересни са спомените от изживяването, защото са сетивни, а не картинни. Единствените такива в живота ми.

Много интересно интервю на Анна Стоева с Панчо Карамански, основен участник в проекта, публикувано в Капитал Light. В него се разказва и за събитието „Разходка из Витоша“.

„Oчите на другите“ – интервю на Анна Стоева с Панчо Карамански, основен учасник в проекта, публикувано в Капитал Light.  В него се разказва и за събитието „Разходка из Витоша“, проведено през септември, 2013 г.

Статии, отразяващи събитието „На тъмно в парка“, проведено през юни 2013г .:

„На тъмно в Заимов“ кани зрящите в света на незрящите, вестник Дневник

Незрящи отварят очите на столичани, вестник Новинар

Инициатива в София ни поставя на мястото на незрящи, вестник Стандарт