Сетива в тъмното

Обоняние

Пренебрегнатото сетиво

Остротата на обонянието ни се увеличава до осмата ни година и след това остава непромемена до намаляването си, когато остареем. Според някои учени обонянието ни започва да се влошава много по-рано, започвайки още след 20тата ни година. Според други зависи от умственото и физическо здраве на човека, като някои 80-годишни имат същата острота на обонянието като много по-млади хора. Значително влошаване на обонянието се наблюдава при хора с намалено оросяване на мозъка и при пушачи.

Обонянието е от решаващо значение за почти всички видове, защото помага да се задоволят основни нужди, като намирането на подходящата храна, избора на партньор и избягването на хищници. Човешката обонятелна система не се различава значително от тази на морските свинчета или на козите. Но при хората обонянието е значително по-маловажно в сравнение с повечето бозайници. Например, проучване при студенти установява, че обонянието в голям процент от случаите се класифицира като най-маловажното сетиво. Това вероятно е защото живеем в околна среда, претрупана с неизмерно количество сензoрни стимули и сме развили механизми за избирателно внимание, за да се справим с огромното количество информация.

Всъщност хората все още притежават удивително, макар и недооценено, обоняние – засичаме изключително леки миризми. Способни сме дори да усетим миризмата на страха в човешката пот и да избираме партньори с телена миризма, която издава подходящи гени. Но само необичайно високи концентрации на миризма спонтанно привличат съзнателното ни внимание.

Обонянието ни се променя и с опита. От една срана се подобрява с практиката, а от друга повтарящото излагане на определена миризма води до намаляване на чувствителността към нея за серия различни миризми.

Незрящите и обонянието

Според някои изследвания, въпреки разпространеното мнение, незрящите нямат по-остро обоняние от зрящите. В експерименти, проведени с незрящи и зрящи хора, най-добре преминали теста за острота на обонянието служители на Министерството на водите на щата Филаделфия, които са били специално тренирани, за да участват в комисията по оценка на качеството на водите. Тези резултати показват, че най-важният фактор за подобряване на обонянието е тренирането.

Но въпреки, че не надминават зрящите в тестове за отграничаване и определяне на различните миризми, незрящи участници в други изследвания са демонстрирали значително по-висока чувствителност при ниско-концентрирани миризми, както и по-голямо внимание към обонянието си.

Незрящите обръщат повече внимание на миризмите, тъй като обонянието им помага да си изградят представа за света. Както при осезанието и слуха обонянието ефективно активира зрителната кора в мозъка на незрящите, дори ако човек е незрящ от раждането си. Скорошно изследване от Rombaux et al демонстрира, че по-доброто обоняние, документирано при хора, които са незрящи от началото на живота си, се свързва с увеличен обем на обонятелната луковица, която събира информацията от рецепторните клетки на обонянието.

Мирис и емоции

Възприятието за мирис се състои не само от самото усещане, но и от спомените и емоциите, свързани с миризмата. В експеримент, в който на участниците се представили различни стимули (визуален – предмет; лексикален – името на предмета; и обонятелен – миризмата на предмета), след което били помолени да запишат всичко, за което се сетят, се установило, че писмените отговори на визуални и лексикални стимули били по-дълги, но отговорите на миризми били много по-емоционални и винаги се свързвали със спомени.

Не е ясно, обаче, защо някои сетива предизвикват положителни, а други – отрицателни емоции. Новородените изглежда харесват всякакви миризми, вероятно поради липса на опит, а и поради вроденото си любопитство. Но с времето миризмите стават „добри” и „лоши”. Например, деца по-малки от пет годинки оценявали потта като полезна, докато деца над тази възраст вече не я харесвали. Друго нещо, което въздейства на емоционалния отговор на мириса е интензивността му – доколко харесваш или не определена миризма може да се смени при смяна на концентрацията на миризмата.

Мириса и поведението

Различни експерименти доказват, че приятните миризми значително подобряват продуктивността при работа. Например, миризмата на мента събужда и подобрява ефективността.

Миризмата на ванилия успокоява. Медицински експерименти са доказали, че намалява стреса и безпокойството. Интересно е, че това е документирано само за чистата миризма на ванилия, а не за смески между ванилия и други миризми.

Положителният ефект на приятните миризми не винаги се използва в наша полза. Например, чрез подобряване на емоциите ни, приятните миризми биха могли да замъглят преценката ни. В експеримент в казино в Лас Вегас, количеството пари, заложени на слот машина се увеличило над 45%, когато мястото било дезодорирано по приятен начин.

И още един интересен факт…

Някои изследвания показват, че срамежливите, интровертни хора, са по-чувствителни на миризми от социалните екстровертни хора.

Източници

Rombaux P., Duprez T., Hummel T. (2009) Olfactory bulb volume in the clinical assessment of olfactory dysfunction. Rhinology, 47: 3-9.

Rombaux  P., Huart C., De Volder A.G., Cuevas I., Renier L., Duprez T., Grandin C., (2010) Increased olfactory bulb volume and olfactory function in early blind subjects. Neuroreport  21: 1069–1073.

Thumfart W., Plattig K.H., Schlicht N. (1980) Smell and taste thresholds in older people. Z Gerontol. 13:158-188.

The Science of Smell Part 1: Odor perception and physiological response. Johnson S.R., director, Cooperative Extension Service, Iowa State University of Science and Technology, Ames, Iowa.

The Smell Report, An overview of facts and findings, Kate Fox –Director, Social Issues Research Centre

http://www.tsbvi.edu/seehear/summer05/smell.htm