Сетива в тъмното

Осезание

Колко важно е осезанието?

Осезанието е първото сетиво, което човек развива и продължава да бъде основен начин за възприемане на света през целия живот. То е важен фактор при растежа и развитието на човека. Неслучайно позитивните ефекти на на допълнителното стимулиране на осезанието по време на развитието на организма са демонстрирани в много видове – от ларви на червеи, през новородени плъхове, до човешки деца.Деца, които не получават достатъчна стимулация на сетивата (като недоносените бебета в кувиози или институционализираните деца) често страдат от забавяне на развитието и са в по-висок риск от сериозни инфекции.

Осезанието и размера на пръстите ти

Осезанието се подобрява с намаляването на размера на пръстите, което напълно обяснява по-доброто осезание на жените. За да открият дали рецепторите за допир (Меркелови клетки) са по-нагъсто в по-малките пръсти, учени измерили разстоянията между потните пори на пръстите (Меркеловите клетки се локализират около основите на потните пори). Разстоянието между порите при хората с по-малки пръсти било по-малко.

Слепотата и осезанието

Осезанието е важен допълнителен източник на информация, когато зрението отсъства. Според редица изследвания, осезанието е по-изострено при незрящите. Още през 1964 г. учените демонстрирали как седем дни лишаване от зрение водят до изостряне на осезанието. Този ефект не се наблюдава за по-кратки периоди (от под 10 до над 110 минути).

Има две хипотези за това как осезанието се подобрява при незрящите. Според хипотезата за тактилния опит, изострянето на осезанието се дължи на това, че незрящите разчитат на него. Според хипотезата за лишаването от зрение, самата липса на зрение води до изостряне на осезанието. В изследване, целящо да оцени коя от двете хипотези е вярна, се демонстрира, че опитните читатели на Брайл – тези, които прекарват часове, четейки с върховете на пръстите си, имат много по-чувствителни пръсти от зрящите читатели. Но когато се проверила чувствителността на устните на същите участници, незрящите и зрящите се справили еднакво. Така това изследване потвърждава хипотезата за тактилния опит. Ако другата хипотеза беше вярна, незрящите участници биха показали по-добра чувствителност във всички тествани части на тялото, независимо от това дали ги използват повече от зрящите или не.

Брайлова азбука

Брайлова азбука

Брайлова азбука

Осезанието е много важен метод за писмено общуване за незрящите. Брайловата азбука използва вариации от комбинации от шест точки, които представляват всички букви в азбуката, цифри, пунктуационн и знаци и често срещани групи от букви. Има допълнителни Брайлови кодове за различни цели – например за научни и математически знаци, за музика, за други езици.

Брайловата азбука и мозъка

В интересен експеримент, учени измерили активността в различни части на мозъка на осем човека, които били незрящи от раждането си, при прочитане на думи на Брайл или на комбинации от Брайлови символи, които не значат нищо. Открили, че когато човек прочете дума чрез допир, се активира определена част от мозъка, позната като визуалната площ за обекти-думи (visual word form area). Интересното е, че точно същата зона се активира в зрящи, които четат (визуално) същата дума. Визуалната площ за обекти-думи е част от мозъка, която се активира при възприемането на думи и диференцирането им от други предмети или обекти.

Точно както проучванията на зрението и обонянието при незрящите, това демонстрира, че различните зони в мозъка не са специализирани за преработването на информация, идваща от определено сетиво. По-скоро метамодалната теория на мозъчните функциите е по-близка до истината. Според тази теория, регионите в мозъка се дефинират от вида информация (т.е. пространствена, лингвистична и т.н.) а не от канала (осезание, слух и т.н.) по който информацията стига до мозъка.

Брайлова музика

Брайловия музикален код е изобретен заедно с писмения (през 20-те години на 20-ти век.), При него също се използва система от шест релефни точки, които се използват за представяне на височината на тона и ритъма на всяка нота. По-долу можете да видите пример за Брайлов музикален код. Тъй като кодът се чете на ръка, четецът трябва да прочете, запомни и след това изсвири музикалното произведение

Брайлова музика:  From: Krolick B. 1998. How to Read Braille Music: An Introduction, 2nd Edition.

Брайлова музика: From: Krolick B. 1998. How to Read Braille Music: An Introduction, 2nd Edition.

Всички хора със зрителни увреждания ли могат да научат Брайловия код?

Някои спели хора и хора със частично зрение не могат да научат Брайл. Една от причините може би е, че пръстите на тези хора не са достатъчно чувствителни, за да усетят сравнително дребните Брайлови точки. Например, много незрящи с диабет имат проблем при четенето на Брайл. Това е неочаквано, защото няма клинични доказателства, че диабетната невропатия влияе на ръцете. Но изследване, проведено през 1969 г., в което се сравняват зрящи, слепи без диабет и слепи с диабет, демонстрира, че средната дистанция, на която две точки започват да се усещат като две (а не като една) е 1.6 mm при хората без диабет и 2.5 mm при участниците с диабет (няма разлика в резултатите между зрящите и незрящите без диабет). Разликата между две точки в анблийския Брайлов код е 2.2 mm, което обяснява проблемите на незрящите хора с диабет, участвали в изследването.

Други писмени системи за незрящите

Освен Брайл, има други писмени системи за незрящите – Муун, Фишбърн и т.н. Стандартната принтирана азбука в релефен вид не може да се използва, тъй като е твърде сложна.

Системата Муун разчита на релефни форми, подобни на латинската азбука. Системата е особено подходяща за хора, които загубват зрението си на по-късен етап от живота и за тези, които нямат достатъчно остро осезание.

Системата Муун

Системата Муун

Кодът фишбърн е изграден от четири символа (точка, вертикална, хоризонтална и диагонална линии), които се комбинират по различен начин, означавайки думите от азбуката.

Тактилни карти

Четенето с допир включва и разчитането на тактилни и релефни карти. Те могат да бъдат изключително полезни за хора със зрителни увреждания и могат да им помогнат за преодоляването на ежедневни препятствия. Могат да се използват като средство, с което се дава информация за пространства, и са идеални за създаване на ментална карта на реалността, която е важна за ориентирането на незрящия. Първите тактилни карти са създадени още през 18 век. За улесняване на разчитането на тактилна карта за хора, които имат някакво (макар и малко) частично зрение, картите често са оцветени и надписани с черни обикновени букви.

Тактилно изкуство

Хърватката Наташа Йовичич, която се занимава с история на изкуството, приближава художествени произведения до незрящите с помощта на тактилна галерия, съдържаща скулптури и релефи, представящи различни произведения. Авторката е развила нова концепция, в която произведението се пренася в тактилна диаграма, а важните детайли – в други диаграми. Всеки цвят в картината е свързан със специфична повърхност и е показан на различна диаграма. Всичко това върви в комбинация с аудио-навигация, която помага на зрителите с професионален анализ на произведението.

http://www.min-kulture.hr/default.aspx?id=4996

Тактилната чувствителност се предава по наследство и е свързана с остротата на слуха

В изследване на еднояйчни и двуяйчни близнаци беше установено, че тактилнатачувствителност е силно наследствена и тясно свързана с остротата на слуха. Колкото по-добро осезание имали близнаците, толкова по-добър слух и обратното.

Източници и допълнителна информация:

Lior Reich, Marcin Szwed, Laurent Cohen, and Amir Amedi. A Ventral Visual Stream Reading Center Independent of Visual Experience. Current Biology, 2011; DOI: 10.1016/j.cub.2011.01.040

Wong M, Hackeman E, Hurd C, Goldreich D (2011) Short-Term Visual Deprivation Does Not Enhance Passive Tactile Spatial Acuity. PLoS ONE 6(9): e25277. doi:10.1371/journal.pone.0025277

Zubek J.P., Flye J., Aftanas M. 1964. Cutaneous sensitivity after prolonged visual deprivation. Science 144: 1591–1593.

Wong M., Gnanakumaran V., Goldreich D. (2011) Tactile Spatial Acuity Enhancement in Blindness: Evidence for Experience-Dependent Mechanisms. The Journal of Neuroscience, 31:7028–7037.

Frenzel H, Bohlender J, Pinsker K, Wohlleben B, Tank J, et al. (2012) A Genetic Basis for Mechanosensory Traits in Humans. PLoS Biol 10(5): e1001318. doi:10.1371/journal.pbio.1001318

Ardiel E. L. and Rankin C. H. (2010) The importance of touch in development. Paediatr Child Health. 15: 153–156.

Peters R.M., Hackeman E., Goldreich D. (2009) Diminutive Digits Discern Delicate Details: Fingertip Size and the Sex Difference in Tactile Spatial Acuity. The Journal of Neuroscience 29: 15756-15761

Heinrichs R. W.  and Moorhouse J. A. (1969) Touch-Perception Thresholds in Blind Diabetic Subjects in Relation to the Reading of Braille Type. N Engl J Med ; 280:72-75.

http://www.terrainmodels.com/tactile.html

http://www.udruga-slijepih-zagreb.hr/Cro/Vidici/br-53-07-08-2009/Clanci/04.html

http://www.rnib.org.uk/livingwithsightloss/reading/how/braille/Pages/braille.aspx

http://www.deafblind.com/moon.html

http://library.thinkquest.org/3750/touch/touch.html