За проекта

Невиждан театър

unseenПрез 2004 г. Бл. Николич, преводач и патрон на културата в България, решава да покани хора на театралното изкуство да осъществят връзка с общността на незрящите – нещо, което до този момент почти липсва в страната.

На поканата се отзовава Велимир Велев, режисьор, актьор, педагог и преподавател в НАТФИЗ (NATFA – National Academy for Theatre and Film Arts Sofia, Bulgaria), директор на VIA-Theatre – София.  По стечение на обстоятелствата театралния клас се формира в СОУДНЗ Луи Браил.  В този клас се събират предимно деца с нулево зрение.

Велимир Велев започва да ги обучава в напълно нетрадиционна посока – скоро изгражда своя уникална новаторска методология за работа със слепи.  В нея чрез специфични упражнения и техники слепите развиват умения в области, невъзможни за незрящи хора.  А способностите, които развиват изглеждат нереални и непостижими и недопустими и за най-смелото човешко въобръжение – слепи с нулево зрение, при липса на визуален и тактилен контрол, се научават да създават изкуство в области основани изцяло на дистанционни визуални художествени средства – театъра на марионетката (дистанционна кукла на конци) и театъра на сенките (кинетичен образ от дистанция)

В състава на трупата влизат ученици и бивши възпитаници на училище Луи Браил и професионални актьори от ВИА театър.  Ръководител, педагог и режисьор е Велимир Велев.

В художествената си платформа театърът акцентира върху собствен подход:  Изследването на границите на неяъзможното, невижданото, и превръщането им в сценичен художествен език за отправяне на нравствени послания към зрителя, свързани с непреходните човешки стойности и идеали.

Представленияте, върху които започва работа младата трупа са:

„Среща в облаци” – първият в света спектакъл с марионетки, представен от слепи с нулево зрение

„Цветовете на тъмнината” – един уникален интерактивен и сензитивен спектакъл в пълен мрак, където публикта участва и преживява самото представление.  За един час ролите се обръщат, зрителите стават „невиждащи” участници, а слепите актьори са техните помощници и водачи в играта на тъмното пространство.  Спектакълът е посветен на 200г. от рождението на Луи Браил и е представен на сцената на Младежки театър „Николаи Бинев” – София.

„Сянката на моята душа” – първият в света спектакъл на сенки, в които слепи по рождение актьори, без да виждат физически как светлината ражда и изменя сянката, създават с движението на телата си образи от светлина и сенки.